изтрещял си

Речник на българския език

1. изтрещял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтрещял си е производна форма на изтрещя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтрещял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтрещял си е производна форма на изтрещя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изтрещял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтрещял си е производна форма на изтрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).