изтрещяло

Речник на българския език

1. изтрещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтрещяло е производна форма на изтрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтрещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтрещяло е производна форма на изтрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтрещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтрещяло е производна форма на изтрещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтрещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтрещяло е производна форма на изтрещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).