изтрещял

Речник на българския език

1. изтрещял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтрещял е производна форма на изтрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтрещял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтрещял е производна форма на изтрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтрещял — мин. деят. св. прич. м. р.

изтрещял е производна форма на изтрещя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтрещял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтрещял е производна форма на изтрещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).