изтрещявал си

Речник на българския език

1. изтрещявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтрещявал си е производна форма на изтрещявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтрещявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтрещявал си е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изтрещявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтрещявал си е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).