изтрещявал е

Речник на българския език

1. изтрещявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтрещявал е е производна форма на изтрещявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтрещявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтрещявал е е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтрещявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтрещявал е е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).