изтрещявало си

Речник на българския език

1. изтрещявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтрещявало си е производна форма на изтрещявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтрещявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтрещявало си е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтрещявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтрещявало си е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).