изтрещявало

Речник на българския език

1. изтрещявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтрещявало е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтрещявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтрещявало е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтрещявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтрещявало е производна форма на изтрещявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтрещявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтрещявало е производна форма на изтрещявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).