изтрещявал

Речник на българския език

1. изтрещявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтрещявал е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтрещявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтрещявал е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтрещявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтрещявал е производна форма на изтрещявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтрещявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтрещявал е производна форма на изтрещявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).