изтрепете

Речник на българския език

1. изтрепете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изтрепете е производна форма на изтрепя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтрепете — повелително наклонение, мн. ч.

изтрепете е производна форма на изтрепя (повелително наклонение, мн. ч.).