изтрепа

Речник на българския език

1. изтрепа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтрепа е производна форма на изтрепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изтрепа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтрепа е производна форма на изтрепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).