изтребило

Речник на българския език

1. изтребило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтребило е производна форма на изтребя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтребило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтребило е производна форма на изтребя (мин. деят. св. прич. ср. р.).