изтребело

Речник на българския език

1. изтребело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтребело е производна форма на изтребя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтребело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтребело е производна форма на изтребя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).