изтребел

Речник на българския език

1. изтребел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтребел е производна форма на изтребя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтребел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтребел е производна форма на изтребя (мин. деят. несв. прич. м. р.).