изтребвал

Речник на българския език

1. изтребвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтребвал е производна форма на изтребвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтребвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтребвал е производна форма на изтребвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтребвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтребвал е производна форма на изтребвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтребвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтребвал е производна форма на изтребвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).