изтощяло

Речник на българския език

1. изтощяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтощяло е производна форма на изтощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтощяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтощяло е производна форма на изтощя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).