изтощил

Речник на българския език

1. изтощил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтощил е производна форма на изтощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтощил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтощил е производна форма на изтощя (мин. деят. св. прич. м. р.).