изтощавал

Речник на българския език

1. изтощавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтощавал е производна форма на изтощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтощавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтощавал е производна форма на изтощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтощавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтощавал е производна форма на изтощавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтощавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтощавал е производна форма на изтощавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).