източило
1.
източило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
източило
е производна форма
на източа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
източило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
източило
е производна форма
на източа (мин. деят. св. прич. ср. р.).