източили

Речник на българския език

1. източили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

източили е производна форма на източа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. източили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

източили е производна форма на източа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).