източи

Речник на българския език

1. източи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

източи е производна форма на източа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. източи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

източи е производна форма на източа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. източи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

източи е производна форма на източа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. източи — повелително наклонение, ед. ч.

източи е производна форма на източа (повелително наклонение, ед. ч.).