изтормозило е

Речник на българския език

1. изтормозило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтормозило е е производна форма на изтормозя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтормозило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтормозило е е производна форма на изтормозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).