изтормозила

Речник на българския език

1. изтормозила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтормозила е производна форма на изтормозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтормозила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтормозила е производна форма на изтормозя (мин. деят. св. прич. ж. р.).