изтормозело

Речник на българския език

1. изтормозело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтормозело е производна форма на изтормозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтормозело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтормозело е производна форма на изтормозя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).