изтормозела

Речник на българския език

1. изтормозела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтормозела е производна форма на изтормозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтормозела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтормозела е производна форма на изтормозя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).