изтормозвало

Речник на българския език

1. изтормозвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтормозвало е производна форма на изтормозвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтормозвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтормозвало е производна форма на изтормозвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтормозвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтормозвало е производна форма на изтормозвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтормозвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтормозвало е производна форма на изтормозвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).