изтормозвал

Речник на българския език

1. изтормозвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтормозвал е производна форма на изтормозвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтормозвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтормозвал е производна форма на изтормозвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтормозвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтормозвал е производна форма на изтормозвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтормозвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтормозвал е производна форма на изтормозвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).