изтопяло

Речник на българския език

1. изтопяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтопяло е производна форма на изтопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтопяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтопяло е производна форма на изтопя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).