изтопял

Речник на българския език

1. изтопял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтопял е производна форма на изтопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтопял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтопял е производна форма на изтопя (мин. деят. несв. прич. м. р.).