изтопурквахте

Речник на българския език

1. изтопурквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изтопурквахте е производна форма на изтопурквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтопурквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изтопурквахте е производна форма на изтопурквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).