изтопуркваха

Речник на българския език

1. изтопуркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтопуркваха е производна форма на изтопурквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтопуркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтопуркваха е производна форма на изтопурквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).