изтопурквало

Речник на българския език

1. изтопурквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтопурквало е производна форма на изтопурквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтопурквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтопурквало е производна форма на изтопурквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтопурквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтопурквало е производна форма на изтопурквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтопурквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтопурквало е производна форма на изтопурквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).