изтопурквали

Речник на българския език

1. изтопурквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтопурквали е производна форма на изтопурквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтопурквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтопурквали е производна форма на изтопурквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтопурквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтопурквали е производна форма на изтопурквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтопурквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтопурквали е производна форма на изтопурквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).