изтопурквал

Речник на българския език

1. изтопурквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтопурквал е производна форма на изтопурквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтопурквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтопурквал е производна форма на изтопурквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтопурквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтопурквал е производна форма на изтопурквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтопурквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтопурквал е производна форма на изтопурквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).