изтопуркахте

Речник на българския език

1. изтопуркахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изтопуркахте е производна форма на изтопуркам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтопуркахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изтопуркахте е производна форма на изтопуркам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).