изтопуркало

Речник на българския език

1. изтопуркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтопуркало е производна форма на изтопуркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтопуркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтопуркало е производна форма на изтопуркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтопуркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтопуркало е производна форма на изтопуркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтопуркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтопуркало е производна форма на изтопуркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).