изтопуркали

Речник на българския език

1. изтопуркали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтопуркали е производна форма на изтопуркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтопуркали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтопуркали е производна форма на изтопуркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтопуркали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтопуркали е производна форма на изтопуркам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтопуркали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтопуркали е производна форма на изтопуркам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).