изтопуркала

Речник на българския език

1. изтопуркала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтопуркала е производна форма на изтопуркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтопуркала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтопуркала е производна форма на изтопуркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтопуркала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтопуркала е производна форма на изтопуркам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтопуркала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтопуркала е производна форма на изтопуркам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).