изтопуркал

Речник на българския език

1. изтопуркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтопуркал е производна форма на изтопуркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтопуркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтопуркал е производна форма на изтопуркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтопуркал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтопуркал е производна форма на изтопуркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтопуркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтопуркал е производна форма на изтопуркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).