изтопил е

Речник на българския език

1. изтопил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтопил е е производна форма на изтопя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтопил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтопил е е производна форма на изтопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).