изтопило

Речник на българския език

1. изтопило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтопило е производна форма на изтопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтопило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтопило е производна форма на изтопя (мин. деят. св. прич. ср. р.).