изтопила

Речник на българския език

1. изтопила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтопила е производна форма на изтопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтопила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтопила е производна форма на изтопя (мин. деят. св. прич. ж. р.).