изтопил
1.
изтопил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтопил
е производна форма
на изтопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтопил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изтопил
е производна форма
на изтопя (мин. деят. св. прич. м. р.).