изтопи

Речник на българския език

1. изтопи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтопи е производна форма на изтопя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтопи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтопи е производна форма на изтопя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтопи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтопи е производна форма на изтопя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изтопи — повелително наклонение, ед. ч.

изтопи е производна форма на изтопя (повелително наклонение, ед. ч.).