изтлявало

Речник на българския език

1. изтлявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтлявало е производна форма на изтлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтлявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтлявало е производна форма на изтлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтлявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтлявало е производна форма на изтлявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтлявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтлявало е производна форма на изтлявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).