изтлявал

Речник на българския език

1. изтлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтлявал е производна форма на изтлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтлявал е производна форма на изтлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтлявал е производна форма на изтлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтлявал е производна форма на изтлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).