изтлеял е

Речник на българския език

1. изтлеял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтлеял е е производна форма на изтлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтлеял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтлеял е е производна форма на изтлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).