изтлеяло

Речник на българския език

1. изтлеяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтлеяло е производна форма на изтлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтлеяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтлеяло е производна форма на изтлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).