изтлеял

Речник на българския език

1. изтлеял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтлеял е производна форма на изтлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтлеял — мин. деят. св. прич. м. р.

изтлеял е производна форма на изтлея (мин. деят. св. прич. м. р.).