изтлей

Речник на българския език

1. изтлей — повелително наклонение, ед. ч.

изтлей е производна форма на изтлея (повелително наклонение, ед. ч.).

2. изтлей — повелително наклонение, ед. ч.

изтлей е производна форма на изтлея (повелително наклонение, ед. ч.).