изтлеели

Речник на българския език

1. изтлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтлеели е производна форма на изтлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтлеели е производна форма на изтлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изтлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтлеели е производна форма на изтлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изтлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтлеели е производна форма на изтлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).